Те са измислени вероятно от персите. Изпол- звани са още през X в. в Китай и другаде за мелене на зърно о напояване на нивите. Така хората намерили още един на- чин за използване на енергията на вятъра.
В Европа вятърни мелници започват да се строят около 1150 г. На същия принцип се строят тепавици (за пране на тъкани), ковашки мехове и дъскорезници.
От XII в. вятърните мелници и додениците са широко разпространени из равнинните области на Европа като Северна Франция, Холандия, Белгия, Испания. По-късно през епохата на индустриалната революция вятърни мехънизми се използват в Англия за предене и тъкане и за вършитба.
Майсторите на мелници обикаляли из различните области, строяли нови и поправяли старите съоръжения. Те били самоуки занаятчии – изобретатели. На хората кото тях се дължи и появата на първите часо- вници с мехънизум, а по-късно – развитието на машините през епохата на идустриалната ревулюция. Вятърът бил важен енергиен източник до изработването на парната машина.
Назад